Ако по-голямо дете не иска да се ангажира с услуги, можем ли да направим нещо, или трябва да уважаваме неговото желание?

снимка на Judit Németh-Almasi
26 Ян. 2015 -- Judit Németh-Almasi
Български

Ние трябва да се стремим да разберем защо детето не иска да се ангажира с услуги – дали има различни приоритети, или може би няма същите опасения / няма същите нужди, като нас като възрастни. Това е област, в която можем и трябва да  ангажираме детето в смислена дискусия и участие.

Ние също трябва да се консултираме с децата как бихме могли да  посрещнем техните нужди по различен и творчески начин, тъй като би могло до има други възможности. Например, детето  може да не иска да присъства на терапевтична сесия (мислейки я за безполезна и т.н.), но може да иска да присъства на курс за придобиване на умения за живот (където могат да се научат нови начини за общуване с другите). Това е още една причина, поради която плана за грижа изготвен на база оценката произтичаща от нуждите е по-полезен, отколкото план съгласно наличните услуги.

В крайна сметка, ако детето не иска да използва услугата, при по-големи деца, които са по-автономни, може да е трудно да ги накараш - и това може да е безполезно от гледна точка на развитието на положителни отношения с младия човек. Понякога да "отложиш" нещата за известно време може да бъде полезно, тъй като може да помогне на децата да се чувстват по-уважавани и овластени (и в крайна сметка допринася за тяхното развитие и възстановяване). Ясното изключение е, когато е необходимо, услугата  да запази детето в безопасност. Желанията и чувствата на децата са важни фактори в процеса на вземане на решения, но отговорността за защита на децата винаги остава с възрастни.

Проектът е финансиран от: