Национална мрежа за децата съобщиха, че Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са обявили премането на значителни промени в законодателството на закрила на детето. Министерството отбелязва, че тези промени не въвеждат нови принципи в сферата на закрила на детето, но нормативно регламентират координационни механизми свързани с работата на институциите от различни сектори участващи в закрилата на детето, тъй като закрилата на децата не е отговорност единствено на социалната система.
Разпоредбата на чл. 36 г от Закона за закрила на детето има за цел да регламентира и подобри подхода и сътрудничеството на различните сектори при случаи на насилие над деца. Това взаимодействие съществува от 2010 г. в лицето на Координационен механизъм за взаимодействие при работа по случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция и работата на мултидисциплинарните екипи на местно ниво. Промените не въвеждат нови правомощия за социалните работници, но фокусът им е върху оказването на навременна и целенасочена подкрепа на децата и техните родители от компетентните органи, като крайната цел е предотвратяване на изоставянето на детето.
Съгласно промените, децата се настаняват извън семейството единствено след съдебно решение и при много крайни случаи на насилие, неглижиране и нарушаване на интереса на детето (напр. склоняване към проституция, просия или трафик). Същевременно, в резултат на приемането на Закона за социалните услуги, държавата придобива по-сериозна позиция спрямо функциите си за „контрол на предоставянето, финансирането и качеството на социалните услуги с цел защита на децата и възрастните, които ги използват“.
От друга страна, промени относно ролята на общините в доставянето на социални услуги няма. Общините остават основен доставчик на социални услуги като само те могат да възлагат управлението на финансираните от държавата социални услуги на частни лица. Това е принцип в действащото законодателство в България от повече от 17 години. Интересно е да се отбележи, че до 2018 г. едва 15.6% от всички видове социални услуги са били възложени от общините на частни доставчици.