В сътрудничество със Съвета на Европа и правителството на Норвегия, през 2012 г. УНИЦЕФ изготви доклад с подробна информация за разпространението на насилието в училищата от глобална гледна точка. Докладът предлага няколко практически препоръки към правителствата, неправителствените организации и други заинтересовани страни, предназначени за справяне с насилието. Докладът предлага три концептуално различни, но на практика взаимно свързани аргументи, обясняващи защо елиминирането на насилието в училищата трябва да бъде приоритет. Казано по-просто, наличието на насилие в образователната система има негативни последици далеч отвъд тези върху индивида, който го преживява директно. Неблагоприятните социално-икономическите последици от насилието в училищата са такива, че неговото ликвидиране трябва да бъде национален приоритет за държавите, които искат да насърчат икономически растеж, просперитет и благосъстояние сред хората.
В целия свят милиони деца отпадат от основното училище всяка година. Ключов фактор, влияещ върху това, според доклада, е разпространението на насилието в училищата. Родителите се страхуват за безопасността на децата си и по този начин ги оттеглят от образователната система. В резултат, възможностите за работа на такива деца, когато те достигнат зрялост са драстично по-ограничен, отколкото биха били, ако те не напускат образователната система. Насилието в училище може следователно да се разглежда като част от цикъла на бедността, съществуващ между поколенията. Данните също така показват, че децата от малцинствен произход (като ромите, например) са по-уязвими от връстниците си да пострадат от насилието в училище – както от учителите, така и от учениците. Като се има предвид, че малцинствените групи вече са в неравностойно икономическо положение, прекъсването на достъпа до образование прави още по-трудно прекъсването на цикъла на бедността.
Непропорционално ниското представителство на момичета в образователната система също може да бъде частично обяснено с насилието в училище. Момичетата обикновено са изправени пред по-голям риск от сексуална експлоатация, както от връстниците си, така и от учителите. Освен това, докладът сигнализира за ясна корелация между ниските академични постижения сред момичетата, по-високите нива на раждаемост и ниски стандарти за здравето, както за момичетата, така и за техните деца. Ниските академични постижения на момичетата, следователно могат да поставят значителни тежест върху здравните системи в страните, където достъпът до здравеопазване сам по себе си е труден. Освен икономическите съображения, които тези идеи пораждат, все пак, докладът ни призовава да не забравяме човешката цена на това да не се образоват момичетата по същите стандарти, както момчета. Изчисленията показват, че детската смъртност в Субсахарска Африка ще бъде драстично намалена (1.8 милиона по-малко смъртни случаи), ако момичета имаха завършено средно образование.
Задържането на момичетата в училище е от съществено значение за икономическия растеж, особено в развиващите се региони. Овластяването на жените чрез образование е в национален интерес и за това трябва да има съответно инвестиране. Въпреки че има убедителен икономически случай за справяне с насилието в училищата за правителствата на развиващите се страни, този доклад твърди, че премахването на всички форми на насилие от училищата трябва да бъде приоритет за всички правителства. Например, данните от Великобритания убедително показват, че за 16-годишните деца, които са били обект на тормоз в училище, е два пъти по-вероятно да бъдат без работа, образование или обучение, отколкото техните връстници, които не са били обект на тормоз. Последиците от тормоза не трябва да бъдат подценявани: за младите мъже без работа, образование или обучение е три пъти по-вероятно да страдат от депресия и до пет пъти по-вероятно да имат криминално досие. Това са значими детерминанти на икономическото развитие и просперитет.
В допълнение към стимулирането на правителствата за справяне с насилието в училищата чрез излагане на социално-икономическата цена, ако не успеят да направят това, този доклад показва как насърчаването на не-насилието в училище, действа като катализатор за изграждане на нагласи на ненасилие в общностите отвъд учебния контекст. Когато насилието над деца представлява социална норма, практики и политики, които защитават децата в училище трябва да бъдат интернализирани и приети от обществото като цяло. Взаимната зависимост между училищата и по-широката общественост означава, че с насилието трябва да се справим и на двете нива. Осигуряването на децата на свободна от насилие учебна среда от своя страна ги снабдява с умения, които са от решаващо значение за постигане на мирни решения чрез обмен на знания и без причиняване на страх.
Изготвено от Katie Javanaud за Child Protection Hub за Югоизточна Европа, Юли 2016
Източник: Tackling Violence in Schools: A Global Perspective, Bridging the Gap Between Standards and Practice. (2012) Office of the Special Representative of the Secretary General on Violence in collaboration with UNICEF.