През 2011 г. Националната Фондация за Изследвания в Образованието (NEFR) във Великобритания изследва различни прояви на тормоз в почти 100 основни училища и, чрез участието на учениците, успява да разкрие интересни факти за това кои тактики на тормоз предизвикват най-голям емоционален дистрес. Повече от 35,000 ученици между 11 и 17 години са включени в изследването.
Емоционалните последствия от шест различни типа тактики на тормоз са анализирани в доклада: (1) вербална (2) физическа (3) кражба/ повреждане на собственост (4) расизъм (5) нежелан сексуален контакт (6) кибер тормоз. Ученици, които се преживяли тормоз, са помолени да оценят по 4-степенна скала колко често са се чувствали щастливи, тъжни или разстроени, депресивни, стресирани или тревожни, позитивни.
Тревожните данни са, че 44% от учениците съобщават за преживян тормоз в училище в даден момент в предходната година. Учениците са също попитани защо, по тяхно мнение, са били тормозени, и са поканени да попълнят въпросник за самооценка на емоционалното благополучие. Почти 1⁄3 от учениците между 11 и 15 години съобщават, че са преживяли вербална злоупотреба, което я прави най-разпространения тип тормоз в училище. Резултатите от изследването недвусмислено показват, че най-емоционално увреждащият тип тормоз се случва, когато учениците са изключени от социалните групи.
Това изследване поставя под съмнение известната пословица ‘пръчките и камъните може да ми потрошат кокалите, но думите няма да ме наранят’ (sticks and stones may break my bones but words cannot hurt me). По-голяма емоционална вреда се нанася от социалната изолация и вербалната злоупотреба отколкото, например, от физическата злоупотреба. В съответствие с това, докладът завършва с призив към учители и родители да не подценяват скритите последствия от психологическия тормоз върху благополучието на децата.
Резултатите са анализирани на база възраст и пол. Докладът заключава, че въпреки че тормозът с изключване от групата е по-често срещан сред момичетата отколкото сред момчетата, емоционалните ефекти от изключването са много по-пагубни за момчетата. Нужни са още изследвания, които да обяснят защо това е така. Изследователите предполагат, че тъй като приятелските групи на момчетата обикновено са по-големи от тези на момичетата, изключването от голяма социална група нарушава цялостно социализацията. При момичетата, нежеланият сексуален контакт, въпреки че е най-рядко срещаната форма на тормоз, резултира в най-негативните емоционални последствия.
Докладът окуражава училищата и родителите да приемат насериозно тормозът с ‘изключване’. Изключването може да бъде по-трудно разпознаваемо от другите форми на тормоз (напр. физическа злоупотреба). Така, то може да продължи незабелязано за дълго време, през което емоционалната вреда да се задълбочи. Докладът от една страна приветства вече поети от училищата инициативи за превенция на социалното изключване и, от друга страна, признава трудността да се възприеме ефективна стратегия за справяне с формата на тормоз “изключване”.
NFER подчертава важността на справянето с формите на психологически тормоз в училище. Контекстуализирането на тези открития би се подобрило, ако в доклада NFER бяха уточнили вида училища, в които са работили: частни/държавни, интернати/дневни, религиозни/светски и т.н. Подобни изследвания биха могли да достигнат до по-подробни и нюансирани резултати и заключения.
Изготвено от Katie Javanaud за Child Protection Hub за Югоизточна Европа, Юни 2016
Източник: Benton T. (2011). Sticks and stones may break my bones, but being on left on my own is worse: An analysis of reported bullying at school within NFER attitude survey.