Заучената безпомощност е психологическо състояние, свързано с чувство на загубен контрол. Учениците със заучена безпомощност се чувстват така, сякаш са решени да се провалят, отказват помощ, лесно се отказват, неангажирани са поради липса на мотивация и самооценка.
Заучената безпомощност често започва рано в живота на детето, затова е важно да се анализира как учителите и полагащите грижи общуват с децата относно провала. Грешките трябва да се възприемат като възможности за учене.
КАК ДА УПРАВЛЯВАМЕ ЗАУЧЕНАТА БЕЗПОМОЩНОСТ
Разгледайте вашите практики за оценяване: Двойките не мотивират децата. Отказването на опити за повишаване на оценката може да засили заучената безпомощност
Нормализирайте и празнувайте провала: Научете, че без провал ние не се учим. Споделянето на примери за успешни хора, които са се сблъскали с неуспех, може да послужи като насърчение
Хвалете и насърчавайте усилията, а не възприемания талант: Внимавайте за езика си. Наблегнете на усилията, като използвате фрази като: „Мога да кажа колко усилия отне — поздравления!“
Моделирайте оптимистично мислене: Използвайте фрази като: „Сега, когато знаем кой метод не работи, нека проучим ефективните методи!“, за да покажете, че във всеки провал има нещо положително.
Работете с учениците, за да зададете постижими цели и празнувайте, когато постигнат всяка цел: Дайте възможност на учениците да започнат от малки и да осигурят подкрепа (наставник, треньор, грижовни възрастни и т.н.), които биха помогнали на децата да постигнат целите си.
Ако децата могат да се научат на безпомощност, те могат да се научат и на реалистичен оптимизъм. Това може да бъде постигнато чрез възприемане на мислене, което насърчава надежда, благодарност и устойчивост. Помогнете на учениците да видят, че усилията им никога не са пропилени
Може да ти хареса ...
No matching content found.