На 29-ти септември Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет бе домакин на дикусионен семинар за професионалисти на тема „Как да работим с роодители в конфликт?“. В него се включиха над 50 представители на държавни и образователни институции и социални услуги, неправителствени организации и академичните среди. Представени бяха редица теми от административно-правен характер, психологически и психически аспекти на последствията от въвличането на децата в родителски конфликти, предизвикателства във воденето на случаите на такива деца, възможностите на фамилната терапия и съдебната медиация.
Случаите на родителски конфликти натоварват работата на ОЗД, социалните услуги и системата на образованието
Организирането на този семинар беше в отговор на идентифицираната в изследователската работа на НХЦ устойчива тенденция от последните години случаите на родителски конфликти да ангажират все по-значителна част от вниманието и ресурсите на служителите на отделите за закрила на детето, до степен те самите да се смятат за „свръхнатоварени“ с тези случаи и съпътстващите ги юридически процеси. Семинарът разкри, че случаите на родителски конфликти вече влияят по значим начин не само на работата на ОЗД, но и на тази на социалните услуги и на звената от системата на образованието. Въвлечени в случаите на родителски конфликти, специалистите се сблъскват с редица специфични трудности.
Социалните работници срещат трудности в прилагането на своите превомощия
Като основни проблеми в дискусията бяха откроени необходимостта от повишаването на уменията на работещите в системата за закрила на детето и социалните услуги и ефективното включване на родителите в интервенционни програми. Социалните работници срещат трудности да използват в практиката си наличните нормативни документи. Те нямат необходимите правомощия за работа с несътрудничещите родители: предписанията към тези родители, издавани от ОЗД за ползване на услуга, на този етап нямат задължителен характер и съществуващите санкциониращи мерки във вид на глоби не се прилагат. Други проблеми са: злоупотребите със закона за защита от домашно насилие в хода на съдебните дела за родителски права; манипулирането на детето от страна на единия родител, което нерядко води до т. нар. „синдром на родителско отчуждение“; работата по решаване на конфликта в случаите на насилие, в които медиация невинаги е подходяща интервенция; необходимостта от защита на социалните работници от атакуващи ги родители и др.
Акцентите в презентациите:
Необходимост от подобряване на методическата подкрепа за работа по случаи на родителски конфликти от страна на държавните институции
Екип на ДАЗД, съвместно с междуинституционална работна група, е разработил механизъм за междусекторна координация за работа по случаи на деца в риск при родителски конфликти. Работата на групата е приключила със становище за приемане на документа от всички отговорни институции. Очаква се официалното му публикуване в най-кратки срокове. В МТСП се разработва план за изпълнение на Детската гаранция, който ще включва мерки за повишаване на капацитета на системата за работа с родителски конфликти. Планира се разработване на оперативни двугодишни планове за актуализация и подобряване на сътрудничеството на системите, в които е предвидено да участват всички заинтересовани страни.
Риск от дълготрайни последици върху психичното здраве на децата, въвлечени в родителски конфликти
Семейните конфликти травмират децата, които все още се развиват физически и емоционално. Децата имат нужда да се чувстват в безопасност, за да придобият необходимия сигурен стил на привързаност и здравословни емоционални реакции. Ако едно дете не живее в безопасна среда, мозъкът му се развива по различен начин, карайки го да бъде постоянно нащрек, да изпитва тревожност или депресия. Въвличането на децата в конфликтите на родителите се свързва с проявата на редица краткосрочни и дългосрочни интернализирани и екстернализирани проблеми в поведението. Изследвания показват между 34% и 53% по-висока склонност у деца, преживели тежко раздялата на родителите си или участвали в родителски конфликт, да докладват за депресия, злоупотреба с психо-активни вещества и суицидни намерения и мисли. Последствията включват и пост-травматично стресово разстройство, агресивно поведение, смущения в настроенията, здравословни проблеми (екземи, астма, диабет), трудности в адаптацията и взаимоотношенията. Най-значим признак при жертви на родителско отчуждение е отсъствието на амбивалентност, абсурдни рационализации, липса на вина, враждебност, феномен на личното мнение и др.
Прилагане на индикатори за родителско отчуждение в работата по случаи при спор за родителски права
Индикаторите, с които се работи при риск от родителско отчуждение, до голяма степен се припокриват с общите индикатори за грижа и благосъстояние при оценка на дете в риск, като акцентите са върху елементите от най-добрия интерес на детето, имащи водеща роля в динамиката на ситуацията на семейството, родителите и детето. Те покриват следните области:
- Здравословна емоционална връзка
- Родителски капацитет
- Ценности и морал
- Способност на родителя да бъде на разположение на детето си
- Съпричастност към образованието на детето
- Грижа за физическото и душевното здраве на детето
- Оценяване ролята на другия родител при отглеждането на детето
- Родителско сътрудничество
- Комуникативност
- Физическо здраве на всеки родител
- Психическо здраве на всеки един родител
- Разбиране на опасността от въвеждане на детето в родителския конфликт
- Съпричастност към душевното обогатяване на детето
- Разширено семейно присъствие
- Включване на приятелите на детето
- Предпочитание на детето
Повече информация за индикаторите можете да намерите тук: https://knowhowcentre.nbu.bg/wp-content/uploads/2022/10/Родителски-конфликти.pdf
Използване на холистичния подход във фамилната терапия за преодоляване на родителски конфликти
Фамилната терапия използва системния подход, който стъпва върху разбирането, че семейството е едно цяло, в което всяко поведение на даден член от семейството повлиява останалите членове. Смята се, че работата с всички членове на семейството е много по-ефективна, отколкото индивидуалната детска терапия. При работа със семейни конфликти е важно да се вникне в смисъла на конфликта и неговите причини. Затова фамилният терапевт не бърза да разреши конфликта, защото ако той няма разбирането защо конфликтът се случва, работата по него няма да бъде трайна и ефективна. Необходимо е да се разшири разбирането за самия конфликт и как той се отразява на семейната двойка и на самото родителстване. Това става с помощта и на разширеното семейство. В контекста на взаимната свързаност на всички членове, децата също участват в тези конфликти и е необходимо да се види точно по какъв начин те участват, за да могат родителите да си дадат сметка за процесите, които се случват в тяхното семейство. Децата могат да участват несъзнавано и дори да предизвикват конфликти, надявайки се да обединят семейството. Родителите често остават блокирани в конфликт, защото изпитват трудност или неспособност да преминат към нов етап от своя живот.
Нови възможности за семейна медиация в окръжните съдилища
Висшият съдебен съвет е обявил началото на проект за въвеждане на задължителна съдебна медиация. Проектът е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, чието реализиране е финансирано от Европейския съюз. В него се предвижда до края на 2024 г. да бъдат създадени 128 центрове за медиация към всички окръжни и районни съдилища. Министерство на правосъдието е изготвило проект за изменения в Гражданския процесуален кодекс и на Закона за медиацията по отношение на следните видове дела: развод; разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му; изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права; разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения и др. В рамките на тези изменения се предвижда да бъде въведена задължителна медиация по семейни дела.
Във връзка с предвидените промени от ключово значение е развиването на компетентността на професионалните медиатори по отношение на спазването на най-добрия интерес на детето в процес, при който медиаторът не е неутрален, а спазвайки правната рамка, променя дискурса, като се фокусира върху изграждането на план за предоставяне на родителска грижа, отразяващ нуждите на детето от адаптация, насочвайки вниманието на родителите към детето и неговия интерес. Промените в закона биха дали и нови възможности за въвеждане на т.н. „включваща детето медиация“, която се прилага в други държави и е изключително ефективна за подобряването на отношенията между родителите, контакта на детето и с двамата родители, и изграждането на работещ план за споделена грижа, пряко отразяваща нуждите на детето.
Предложения и идеи в хода на дискусията за подобряване на работата със семейства в конфликт
- Мултидисциплинарен механизъм за решаване на семейни конфликти и съвместна работа между експерти от различни институции с паралелно протичаща медиационна процедура;
- Механизъм за проследяване на динамиката на продължителни спорове;
- Въвеждане на системен подход;
- Въвеждане на италианския модел на задължителна първа среща с медиатор;
- Допълнителна квалификация за медиаторите;
- Създаване на унифицирани критерии за най-добър детски интерес.
Сред добрите практики, които бяха споделени, беше услугата Детски контактен център за разделени семейства, в който се предлага уреждане на споразумения за контролиран/подкрепен/супервизиран контакт в приятелска и подкрепяща среда за децата и техните семейства. В случаите на заподозряно насилие над децата и/или домашно насилие се предлага специален режим на контакт в защитена среда. Друг пример за ефективно разрешаване на родителски конфликти е наскоро създадения Център за извънсъдебно решаване на семейни конфликти, в който на място или дистанционно се предлагат услуги по медиация при развод и родителски конфликти.