ИСДП, в партньорство с организации от Унгария, Румъния, Хърватия и Сърбия реализират двугодишен проект„РЕВИС – превенция и отговор на насилието след деца в училищна възраст” , финансиран от ЕС. В рамките на 6 месеца след пилотиране на програмата „Промяна на нормите, свързани с насилието в училище“ приключи първият цикъл от дейности в 10 училища в цяла България. Учениците изразяват мнение, че Програмата „Промяна на нормите, свързани с насилието в училище“ за първи път поставя фокус върху социалните норми и влиянието им върху взаимоотношенията между тях в училищна среда. Определят темите от програмата като „значими и важни“; теми, за които по принцип не се говори в училище, а те искат да говорят за това.
Дискусиите около същността на насилието и агресията, какво ги поражда, осмисляне на психическото насилие като по-опасно за децата, подчиняването на норми, пораждащи агресия, толерантността към съучениците със СОП или различните – това са теми, които вълнуваха децата, а разговорите по тях постепенно разчупваха границите, караха ги да се чувстват освободени да дискутират и споделят своите преживявания.
В резултат на груповата работа в сесиите по програмата, отчитаме, че децата са развили способност да се изказват по-уверено, да аргументират, да планират инициативи.
Участието в дискусиите по конкретните теми от програмата помогнаха на децата да направят изводи и заключения, за които до момента не са се досещали, например за това, че те теоретично познават всички правила и очаквания към тях самите, но на практика има разминаване, което най-често се дължи на влиянието на деца, които налагат „техните правила“. Като положителен отзвук, децата определят факта, че самите те са определили правилата, че възрастните им гласуват доверие и отварят пространство за разговори, за които няма време през учебните часове или часа на класа.
Темата за промяна на социални норми и насилието в училище мотивира децата, които се включиха във всичките дейности, предвидени в Ръководството. В края на този етап ученическите групи ще предложат решения за видовете насилие, наблюдавани в тяхното училище, ще се организират в семинари и ще създадат въздействащи проекти (дизайнерски печат, видео или други форми на творчество), чрез които ще изложат своите идеи .
Разбирайки важността от промяна на нормите, свързани с насилието, в някои училища, децата говореха често за това, как да повлияят на останалите ученици в училище: от най-малките до най-големите. Предлагаха идеи за ежедневни малки стъпки, в които да въвлекат цялото училище. Част от тези идеи стоят в основата на проектите им за промяна на нормите в училище, които да реализират в последващ период. В някои училища, децата с подкрепата на фасилитаторите планираха конкретни дейности със срокове и отговорници като: кутия за мнения, арбитър при конфликтни ситуации, отглеждане на цветя в училище , менторство над по-малките деца, тип „таен приятел“ и др.
Прави впечатление, че осмислянето на проблема от децата минава през разбиране на това, кое поражда агресивното поведение и това в голяма степен стимулира тяхната проактивност. В основата на дискусиите бяха идеи на ниво какво да се направи, за да не се случи насилието и по-малко какво да се направи след като се случи то.
Доброто сработване между фасилитаторите и предварителната подробна подготовка на занятията допринасяха за успешната работа на групите. Работата с казуси, предимно подготвени от реални случки от живота на съответното училище подпомага тяхното осмисляне и обогатява палитрата от възможни ненасилствени решения в ежедневните взаимоотношения.
С напредване на работата по програмата се отбеляза промяна и в типа задачи и дискусии, които децата очакваха. Те изявяваха все по-голямо желание за творчески задачи и такива, които ги карат да рефлектират върху себе си, върху връзките си с приятели, съученици и възрастни, което ги направи по-активни и мотивирани.
В някои училища се провеждаха дискусии за въвличане на родителите, съвместни инициативи с тях, как децата да им разкажат какво се случва по време на сесиите, как заедно да вземат решения и др.
В изпълнение на задачите по програмата, децата излизаха и търсеха решения на въпроси, които надхвърлят тяхната училищна среда: „Искам да говорим за една по-нова и по-интересна образователна система.“
Едно от запомнящите се за децата упражнения в програмата бе упражнението „Рози, бодли, розови пъпки“. То има даде възможност да видят своите успехи и постижения чрез участието си в програмата, да разсъждават върху предизвикателствата, да осмислят какво са научили.
Като свои постижения децата отбелязват:
„Гордея се най-много от факта, че се опитваме отношенията ни да се подобрят, мисля, че е много хубаво, че сме научили как по-добре да се държим с другите.“
„Харесва ми прекараното време тук много“
„Станахме по-близки и по-добри. Имаме по-голямо доверие един към друг.“
„Знаем как да се подкрепяме, да уважаваме хората с различна сексуалност.
„Станахме по-добри и по – сигурни, научихме към кого да се обърнем, ако има някакъв проблем, научихме се да споделяме, опознахме се и станахме по-сплотени, разбрахме, че да се чувстваме добре е много важно.“
Проектът „РЕВИС – превенция и отговор на насилието след деца в училищна възраст”, има за цел да предотврати, да се бори и да отговори на насилието сред децата чрез промяна на социални норми и поведение, да насърчи децата да оспорват социалните норми, които водят до насилие от връстници и разработване на решения на конфликтни проблеми. Проектът стартира в България, Хърватска, Румъния и Сърбия, координатор Terre des hommes, Унгария през януари 2021 г.
Съфинансиран от програма „Права, равенство и гражданство“ на Европейския съюз (2014-2020).