Независимо от факта, че всички 28 членки на Европейския съюз са ратифицирали Конвенцията за Правата на Детето, насилието продължава да проваля живота на милиони деца в цяла Европа. В този доклад Агенция на Европейския съюз за основните права - FRA (European Union Agency for Fundamental Rights) - посочва децата с увреждания като особено уязвими към нарушаване на техните права. В рамките на ЕС, Конвенцията за Правата на Детето и CRDP (Конвенция за правата на хората с увреждания) имат важни функции в развитието на системите за закрила на детето. Въпреки това, един от главните изводи от този доклад е, че твърде често, деца с увреждания "изпадат през пукнатините" на системите за закрила на детето и на специфичните услуги за хора с увреждания (стр.8). Следователно се налага развиването на по-единен подход към правата на децата с увреждания за справяне със злоупотребата и насилието срещу тях.
Проучванията показват, че децата с увреждания са обикновено 3,6 пъти по-уязвими към физическо насилие и 2,9 пъти по-уязвими към сексуално насилие, отколкото децата без увреждания. Освен това, естеството и сериозността на увреждането влияе върху вероятността от злоупотреби. Например, децата с умствени/ психосоциални увреждания са 4,6 пъти по-уязвими от децата без увреждания към сексуално насилие и експлоатация. Има редица причини за това. Например, децата с умствени увреждания не могат да бъдат толкова добре подготвени да правят разграничение между подходящо и неподходящо поведение. Насилниците понякога идентифицират деца с когнитивни или комуникационни ограничения като "лесни мишени", поради многото предизвикателства, с които такива деца се сблъскват при съобщаване за злоупотреба. Освен това, децата с увреждания продължават да се възприемат като "по-малко надеждни" свидетели. Това прави преследването на нарушителите още по-трудно. Данните, събрани от кризисни центрове за помощ при изнасилване в Европа показват, че хората с увреждания, използващи тези услуги е "по-вероятно да са били обект на множество случаи на сексуално насилие" отколкото потребителите на тези услуги без увреждания (стр.64).
В допълнение към физическото, сексуалното и психологическото насилие, децата с увреждания са изложени на риск от форми на насилие, “специфични за увреждането”. Те могат да включват: дискриминация, сегрегация, ненужни ограничения, сексуално насилие по време на ежедневния хигиенен режим, насилие по време на лечение, насилие под маската на лечение (като електроконвулсивна терапия) и свръх-медикаментоза. Децата, живеещи в алтернативна грижа са автоматично изложени на повишен риск от насилие. Институционализираните деца с увреждания все още са много уязвими и са идентифицирани проблеми, свързани с липсата на прозрачност и независим мониторинг и регулиране. Цифрите, получени за период от десет години, показват, че 238 деца с увреждания са починали в българските институции. Това се равнява на средно 25 смъртни случая на година, 3/4 от които според Български хелзинкски комитет е можело да бъдат избегнати. В действителност, 31 от тези смъртни случаи са в резултат от гладуване.
Освен че отбелязва опасностите, присъщи на институционализираната грижа, този доклад също така признава, че родителите и другите лица, полагащи грижи за деца с увреждания получават недостатъчна подкрепа в рамките на ЕС. Това е особено проблематично в селските райони, където услугите са по-ограничени. FRA препоръчва програмите за социален патронаж да бъдат лесно достъпни за да се "предотврати прегаряне и неглижиране" (стр.12). Изтощението и стресът често са посочени в този доклад като основните причини за домашно насилие над деца с увреждания. Внимание трябва да се обърне и на справянето с определени обществени нагласи, които продължават да съществуват по отношение на увреждането. Чувствата на срам и неудобство, свързани с увреждането продължават да витаят у много родители/семейства. Това кара много семейства да не желаят да потърсят подкрепа.
Децата с увреждания са маргинализирани и стигматизирани от големи части от обществото. Докато бариерите, които такива деца срещат при достъпа до техните права не бъдат преодоляни, децата с увреждания ще останат в по-голям риск от насилие. Този доклад заключава, че страните-членки на ЕС трябва да направят повече, за да се повиши информираността сред обществото за хората с увреждания като цяло и за уязвимостта на децата с увреждания в частност. Докато сегрегацията от останалата част на обществото представлява сериозна вреда, а в някои случаи е и нарушаване на правата, чувството на изолация може да изложи децата с увреждания в риск от по-нататъшно насилие. В търсене на среда на "приемане", някои деца се присъединяват към общности онлайн. Едва сега започва разбирането за рисковете от кибер тормоз и онлайн сексуална злоупотреба, с които се сблъскват децата с увреждания.
Изготвено от Katie Javanaud за Child Protection Hub за Югоизточна Европа, Август, 2016
Източник: Violence against with disabilities: legislation, policies and programmes in the EU (2015) European Union Agency for Fundamental Rights