Постигане на ромското включване: Какво е необходимо? - абстракт

детайли

Дата:  14 Юли 2016 Автор:  Katie Javanaud Издател:  Child Protection Hub Тип публикация:  Report / Study / Data

Ромското включване е „умната икономика“ за Румъния. Със застаряващо население и с младо и растящо ромско малцинство, Румъния не може да си позволи да изостави ромските деца, младежи и семейства. Румънските ромски семейства днес представляват голяма, млада и екстремно бедна етническа малцинствена група, изключена от пазарите и услугите. Инвестициите в ромското включване са основни за Румъния, за да може тя да постигне целите за социално включване по програма Европа 2020. Затова ромското включване е не само морален императив, но и също така „умна икономика“ за Румъния. 

Социално-икономическото изключване на румънските роми е резултат от множество взаимодействащи си фактори, които водят до рязко неравенство във възможностите, започвайки още в началото на живота. В опит да се оптимизират политическите препоръки и да подчертаят най-обещаващите области на интервенция, усилията се фокусират към три основни измерения на изключването: развитие на умения, главно чрез развитието в ранна детска възраст и основното образование; даване на възможности за ромските семейства, както и инвестиция в базисни услуги и в условията на живот. Тези три измерения са в основата на предизвикателството за постигане на равенство на възможностите за ромите, както от сегашното така и от следващото поколение.

Спрямо тези три области препоръките за прекъсване на междупоколенческия кръг на ромското изключване са:

Подобряване на качеството на социалните услуги с цел осигуряване на ефективността на всички интервенции;
Подобряване на координацията, отчетността, структурите за стимулиране, мониторинга и оценката с цел постигане и проследяване на конкретни резултати, включително и на много високо ниво;
Преодоляване на негативните стереотипи спрямо ромите и инвестиране в проекти.

Когато ромско дете се роди в Румъния, то обикновено се ражда в бедност: 9 от 10 роми живеят в сериозни материални лишения. Половината от ромските деца израстват в пренаселени къщи, а една трета в бедняшки жилища. Ромското дете има по-голяма вероятност от не-ромските си връстници да се сблъска със страданието от недохранване в ранна детска възраст или болести, които застрашават здравото развитие в критичните първи години от живота.

Типично, ромското дете може да очаква да започне училище на 6 или 7 годишна възраст, пропускайки критичното предучилищно образование и да отпадне от училище отново в ранната възраст от 16 години, когато само 29% от ромските момчета и 18% от ромските момичета могат да бъдат намерени в класните стаи.

Ако детето е от квартал, където мнозинството от жителите са роми, съществува голяма вероятност (от 31% до 60%) то да учи в сегрегирано училище или в класна стая за роми. Дори към ромските деца, които посещават несегрегирани училища, е вероятно отношението на техните връстници и на учителите да е различно, често поради битуващите предразсъдъци. Шансовете на ромските младежи да завършат средно образование са малки, както и шансовете им да намерят работа: само едно от пет ромски момичета успява да си намери работа. Около една трета от ромите, които търсят работа, ще се сблъскат с дискриминативно отношение. Когато един човек от ромски произход навърши 55 години, има 54% вероятност той да страда от хронично заболяване или друг здравен проблем. Като цяло той или тя може да очаква, че ще живее 6 години по-малко от връстниците си не-роми.

Предложените мерки на политическо ниво често не са адекватно финансирани. Включването на местните власти често не е придружено със съответната децентрализация на бюджета. Нещо повече, централно наложените съкращения на разходите в местните бюджети сериозно са засегнали автономията на местните власти, тъй като местните бюджети значително са намалели.

Според мониторингов доклад на гражданското общество относно прилагането на Националната стратегия за интеграция на ромите (НСИР) някои политически мерки, които не са приведени изцяло в съответствие с целите на НСИР, са включени в стратегията. Съществува риск тези мерки да се окажат в тежест за местните правителства без те да дадат резултати за ромите или  да доведат до усилия и разходи, които няма да са благоприятни за ромското включване.

За да свалите пълния текст на доклада, моля натиснете линка, посочен по-долу.

Това е адаптация от оригинален текст на Световната банка. Отговорност за мненията и становищата, изразени в адаптацията, носи единствено автора или авторите на адаптацията и не са били одобрени от Световната банка.

Human Development and Sustainable Development Teams, Europe and Central Asia. 2014. Achieving Roma Inclusion in Romania: What Does It Take? © World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/18663 License: Creative Commons Attribution license (CC BY 3.0 IGO license).

Total number of pages: 
1
Language(s) of materials: 
английски
Country(s) this content is relevant to: 
Европейски съюз

Проектът е финансиран от: