Изследване по поръчка на УНИЦЕФ потвърди, че всяко второ дете (47%) в България е преживяло някаква форма на насилие до 18-годишна възраст. Най-често срещаната форма е емоционалното насилие (45,9%). Другите видове насилие са физическото (31,2%), сексуалното насилие (15,6%) и пренебрегването (10,5%). Средите, в които децата най-често наблюдават насилие са в училище (38,3%), в общността (37,6%) и у дома (30,9%). Всяко трето дете (34,8%) е споделило, че се чувства в опасност у дома, в училище или в общността.
Важно е да се отбележи, че това е първото изследване в България, което е включило данни за всички форми на насилието над деца в различни среди. Изследването също така е включило и обстойна оценка на капацитета на отговорните за превенция и противодействие служби. Провело се е през 2019–2020 година и е включило „национално представително проучване сред домакинства, обхващащи 1174 деца на възраст 13-17 години, 837 млади хора на възраст 18-25 години и 1411 възрастни, както и проучване сред 887 специалисти – учители, социални работници, прокурори и магистрати, здравни специалисти и полицейски служители“.
Следните препоръки са продукт на изследването:
- Повишаване на осведомеността сред специалистите и обществеността за всички форми на насилие над деца.
- Министерствата, ведомствата и професионалните организации следва да работят по-активно за повишаване на осведомеността относно държавните политики в областта на насилието над деца и да се осигури обучение за установяване и реакция на насилието над деца на всички специалисти, като се наблегне на по-слабо проучените и по-прикрити форми на насилие над деца, включително сексуалното насилие и онлайн тормоза.
- Необходимост от повишаване на статута на социалната работа, разширяване на мерките за задържане на персонала, обезпечаване на адекватна супервизия и управление, и професионализиране на работната сила в социалния сектор.
- Разработване на общи стандарти и насоки за използването на „сини стаи“ за провеждане на разпити и интервюта по щадящ детето начин.
- Разработване на общи и специфични секторни насоки, процедури и правила за разпознаване на случаите на насилие и подаване на сигнали към компетентните органи.
- Преглед на съществуващите координационни механизми и разработване на ясни правила и насоки за различните участници.
- Подобряване на информационната система за събиране, управление и анализ на данните за преодоляване на съществуващите слабости като липса на дезагрегирани и достатъчно данни за наблюдение и анализ на политиките, тенденциите и ефективността на процедурите.
Може да научите още за изследването и резултатите му в статия източник на страницата на УНИЦЕФ България.