[България] Съдбата на децата от институциите след навършено пълнолетие

Радио Благоевград (БНР) споделиха материал озаглавен ''Пътят след Дома'' касаещ деинституционализацията в България и съдбата на младежите от институциите, които са навършили пълнолетие. Близо 5 000 деца у нас живеят извън дома на биологичните си родители. Според справка на Агенцията за социално подпомагане, към 31.07.2020 в новите центрове от семеен тип има близо 2800 българчета. Осиновените в периода януари-юли 2020 година са 195, но информация за съдбата на десетките, които напускат след навършване на пълнолетие, често липсва.

Стефка е „потребители на социални услуги“ в Преходното жилище в Благоевград. При навършване на 18 години тя трябва да напусне социалната институция и да започне самостоятелния живот. Предстои ѝ труден период на избори и решения в кратък срок спрямо къде да живее и какво да работи. Животът в затворена система на контрол, възпитание и отглеждане създава липса на умения за самостоятелен живот и страх от непознатото. Стефка има семейство, което обаче живее на село, където условията са „крайно незадоволителни и тежки“. Поради тази причина има амбиция да поеме в друга посока за по-добро бъдеще.

Директора на Преходното жилище Теменужка Ризова отбелязва, че моментът, в който е била приета заповедта, че след навършено пълнолетие и завършване на средно образование, децата трябва да напуснат институцията, са създадени деструктивни условя на стрес. Често се случва младежите, напускащи социална институция, бързо да напуснат първата си работа. Също така самите работодателите често имат предразсъдъци за тези деца, че нямат добри трудови навици и за това не им дават шанс. В такива условия, ролята на подкрепящия възрастен, който и да е той, е изключително важна.

Цитирана от БНР, Стефка споделя:

“Още не съм готова да си тръгна, защото нямам работа и няма как да изляза на квартира. Иска ми се да свикна да живея сама, макар че знам, че животът навън ще бъде труден. Работи ми се, работила съм като помощник-готвач и като миячка. С първата заплата си купих чорапи и обувки, защото обувките ми се бяха отлепили“

Разбира се има и истории на успех. Заради късмет, съдба или най-вече избор, години след напускането на тогавашния Дом за деца в Благоевград, където е израстнала, Борислава Янкова отново се връща там, но като трудотерапевт. Благодарение на подкрепата и силната вяра в нея на тогавашната директорка Евгения Йорданова, Борислава успява да завърши висше образование и се посвещава в работата в интерес на тези, чиято „болка и нужди познава отлично“.

Можете да прочетете пълната статия на БНР, както и запис на предаването на Елеонора Тахова на официалната страница на Радио Благоевград.