Наскоро ЮНЕСКО определи пет погрешни схващания, които обграждат приобщаващото образование.
Мит 1: Включването е (само) за деца с увреждания
Макар че може да е започнало като проблем с уврежданията, приобщаващото образование сега обхваща ученици от различни уязвими групи поради расови, етнически, сексуални, социални, религиозни, културни различия и езикови познания.
Мит 2: Качественото приобщаващо образование е по-скъпо
Данните показват, че сегрегираното образование е по-скъпо. Нещо повече, в тези страни с нисък и среден доход, където децата с увреждания получават приобщаващо образование, могат да се наблюдават значителни икономически ползи.
Мит 3: Приобщаването заплашва прогреса на други ученици
Проучванията показват, че всяко дете се възползва от приобщаващото образование. Дори учениците без специални нужди се представят по-добре на академично ниво и получават по-развити социални умения.
Мит 4: Учителите със специално образование вече няма да са необходими
Съвместната работа на класните ръководители и специалните преподаватели е ключът към успешното приобщаващо образование.
Мит 5: Включването е отговорност на училището
Приобщаването не трябва да се случва само в училищата; то трябва да започне с промяна на отношението на обществото и предприемане на мерки срещу сегрегацията.